страни и се изплъзваше към гората, която попиваше мириса на тамян. От едната страна
Кръстю Лафазанов: Изкуството трябва да събужда чувствата (ВИДЕО)
“Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.”
Дръпна юздите на коня, който изцвили нервно и вдигна предни крака преди да се
Авторът е написал втори вариант на тази басня, в който историята продължава – втора врана разбрала за случката и решава да вземе камък вместо сирене.
- Ели е умно и много работливо момиче, а Митко не ѝ помага почти за нищо, само се занимава с глупости, ето и сега се затънали работа, той отива хижа да ремонтира с тия неговите.
Разкази ли са, фейлетони ли, или нещо друго — да кажат специалистите. Въпреки многото им недостатъци, те продължават да се търсят от читателите, което не говори много добре за тях.
- Искам да ме чуете внимателно! Край на игрите, искам да си свършите работата! Заставате един зад друг.
- Христо, бабо, не издържам повече! Искам да си взема душ и да си почина! – каза Саня, като сложи ръка между краката си за да не капе сперма по пода по пътя за банята.
Гушнах я да легне до мен и пак започнах да я целувам и директно я попитах:
Тя да дойде към мен – пак сложно, как да обясни, че тръгва сама на някъде. Решихме го аз да отида натам, но да отбия в едно село и тя ме упъти къде да хвана една екопътека и докъде да ходя по нея, кога да се отклоня и къде да отида – беше филм, но забавен. От нейна страна – тя често излиза да язди, така че нямаше да породи съмнения, просто щеше да язди до по-далеч този път, все едно е правила по-дълга разходка. Казах ѝ:
Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната Разкази за Саня отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да ми донесе, че есента беше правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно.
лепнеха в тесто, а мазоли от дървените пръти в метлата загрубяваха тънката кожа на
Но реших вече да се възползвам от ситуацията и продължавам: